110-годишнината на гимназията е време за равносметка и бъдещи планове.
И понеже празнуваме, решихме да ви разкажем една притча.
Много отдавна в едно далечно царство живял прочут строител. Строил дворци и палати, храмове, къщи. Строил с мисъл, въображение и старание, изпипвал всеки детайл с много любов. Всяка сграда, която вдигал, била изумителна и неповторима, радост за очите на всички и за сърцата на обитателите си.
Дошъл обаче ден, в който майсторът се почувствал поостарял и уморен. Решил да прекара със семейството си времето, което му оставало на земята. Отишъл да каже на царя, че се оттегля. Владетелят се натъжил. Помолил строителя да построи една последна къща.
Майсторът се съгласил без желание и радост. Започнал работа, но вършел всичко без любов и радост, не се занимавал с детайлите. Къщата станала груба и неугледна и далеч от изкусната красота на предишните строежи.
Когато била напълно завършена, дошъл царят, отворил входната врата и казал: „Майсторе, тази къща е моят подарък за теб, защото заслужаваш най-доброто!“
Да си виртуоз музикант е необходим талант и труд, и воля. Да си художник трябва талант, въображение, труд и воля. Да си строител се изискват знания и труд, и воля, и талант, и въображение, но и много, много любов. Умението да виждаш цветовете, формите, хармонията и да ги претвориш в граденото от теб е знак, че си осмислил съществуването си. Открил си призванието си и сам си се съградил като майстор.
Но да построиш училище за строители, е дваж по-трудно и отговорно. Училището не е само институция, сграда, то е дом, в който повече от век се обучават строителите на България, във всеки смисъл на тази дума. Строител не назовава само професия, а е име- титла за творец и обновител, за майстор. Първо той е ученик, а после сам предава своите знания, умения и опит. И така поколение след поколение се съграждат здравите темели на строителното училище, които устояват на времето.
Има събития в живота, които ни изпълват с радост, възхищение, респект и преклонение, и те остават дълго в паметта ни. Паметна ще бъде и тази вечер. Защото бивши и настоящи възпитаници на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Христо Ботев“ са тук, при нас, и ни правят щастливи и горди, те са УСПЕШНИ!
С труд и отдаденост, до себеотрицание, заредени с вярата, че могат още, че могат повече, те доказват, че са изградили себе си, а сега съграждат и мечтите си . Защото:
Ако отвориш сърцето си – ще дойде Любов.
Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък.
Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички.
Ако не си припрян в делата си – вече си успял.
Ако си готов да откриеш “звезда” – вече си я намерил.
Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена.
Ако си приел себе си – приел си живота в неговата цялост.
Ако знаеш, че животът е този, който те води – ти си вече победител.
Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи. Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота.
Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до Теб.
